* * *
Мале, мале, стара мале,
ти ли ми се със син хвалиш?
Да се хвали Лозанова,
Лозанова стара майка,
че хранила, че гледала
Лозан юнак, добър момък.
Събера ни, понабера,
заведе ни в Едирненско,
в Едирненско, в Бижищенско;
обирахме, прибирахме -
кой колкото може да носи.
Кога се назад върнахме -
вратите се затворили,
затворили, заключили.
Лозан юнак, добър момък,
той наскочи тез дувари,
подаде си кован пояс,
изкара ни през дувари...
Да се хвали Лозанова,
Лозанова стара майка,
че хранила, че гледала
Лозан юнак, добър момък.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020