* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

Рада на Дунав седеше,
бяло си лице миеше, (2)
и на Дунава думаше:
- Дунаве, бели Дунаве,
ти като течеш отгоре,
отгоре, Дунав, надолу,
ли видя, Дунав, ли видя
моето любе Стояна?
Дунава дума не дума,
най си на Радка продума:
- Видях го, Радке, видях го
във понеделник сутринта.
Триста гемийки минаха -
първата Стоян караше,
със меден кавал свиреше,
кавала свири, говори:
"Щеш ли ме, Радке, забрави?"
Рада Стояне думаше:
- Стояне, първо любе ле,
ще те жалея, забравя,
га бели Дунав пресъхне,
дребни отоци да стане,
птиците да го изпият,
със лозя да го насадят,
от лоза грозде да стане,
от грозде вино червено
и люта, бистра ракия,
да пия, да се напия.
Тогава ще те забравя,
забравя и премилея!...

 

Веселиново, Шуменско; трапезна (СИБ 2/1973, № 877 - "Ще го забрави, когато Дунав пресъхне"); отоци, срвн. оток - речен обход от двете страни на остров.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020