* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

Станувай, Дойке ле, станувай,
че е дошло време, Дойке ле,
Васил от поле да дойде
със нея бели белици,
със шарени агнета,
със рунтавини кучета.
Та ще да си ме попита:
- Мале ле, стара мале ле,
от какво й Дойка легнала,
легнала болна да лежи?
- Синко Василе, Василе,
Дойка е болна легнала
от вино и от ракия,
и от студена чевермьо.

 

Стойките, Девинско; гергьовденска (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020