* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

Рада на Дунав седеше,
бело си лице миеше
и на Дунава думаше:
- Дунаве, бели Дунаве,
ти като течеш, Дунаве,
през толкоз земи широки
нийде ли, Дунав, не видя
моето либе Стояна?
Дунав дума не дума,
ала на Рада продума:
- Видях го, Радке, видях го
в понеделник сутринта
три си гемийки минаха,
първа Стоян караше,
с меден кавал свиреше
и с кавала думаше:
- Радке ле, първо венчило,
ще ли ме, Радке, забравиш?

 

Средище, Тервелско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020