* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

- От мен ти изин, момице,
когоно видиш, да галиш,
и мене да не забуриш!
Че се сме млочко галили,
галили и драговали,
пък нема да се зьомиме
от тие пусти душмани.
Душман какво не правят -
женени люгье разделет,
та нас ли не щьот разгели!
- Разгели на щьот, юначе,
ага бел Дунав пресохне,
та на барушки остане,
дребни го пилци изпиет,
черна го оран изорот,
бело го грозде посагьот.
От лоза грозде да стане,
от грозде - вино червено,
да пием, да се упием,
тогав ще да се забурим!

 

Широка лъка, Девинско (Райчев-НПСР 1973, № 628 - "Кога ще се забравят - 2").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020