* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

- Загорке, либе Загорке,
дошло е време разделно,
разделно оше разтажно.
- Стояне, либе Стояне,
ний се щем лесно раздели,
ам' как щем да се забурим!
- Забури се щем, либе ле,
а га бел Дунав присохне,
та че го лозе насадим,
от лозе грозде да стане,
от грозде вино червено,
да пием, да се упием:
тогава се щем забурим.

 

Широка лъка, Девинско (СбНУ 39/1934, Стоин, № 597; =БНТ 6/1962, с. 263).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020