* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

- Чула съм, либе, разбрала,
че майка ти ме не щяла.
Ние двама ще се разделим,
но мъчно ще се забравим.
Ние двама ще се забравим,
когато Дунав пресъхне,
равна поляна да стане,
орачи да я разорат,
на лозе да я направят,
лозето грозде да роди
и с вино да се напием,
тогава да се забравим.

 

Попово (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020