* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

- Дунаве, бели Дунаве,
кано ми течеш, Дунаве,
нагоре, Дунав, надолу,
не ми ли видя, Дунаве,
моено любе Стояна?
- Видях го, Радо, видях го, -
накрай бял Дунав седеше,
със меден кавал свиреше,
с кавалян дума думаше:
- Забрави ли ме, Радо льо?
- Забрави те ща, Стояне,
ко се Дунаван присъхне,
та на барушки остане,
да го пилета изпият,
да го чифчии изорат,
да го посеят, Радо льо,
Юлбецка бяла пченица, -
тогава те ще забравя!

 

Павелско, Асеновградско (Родопски напредък 1/1903, кн. 6, с. 150, № 3 - "Дунав и девойка").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020