* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

- Чуло съм, либе, разбрало, (3)
че майка ти ме не щяла,
искала да ни раздели. (3)
Тя лесно ще ни раздели,
но мъчно ще се забравим.
Когато Дунав пресъхне, (3)
и на полянка да стане,
орачи да я изорат, (3)
със лозе да я засеят.
Лозето грозде да роди, (3)
гроздето вино да стане,
тогава, либе, ще пия, (3)
дано те, либе, забравя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020