* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

Слънце зад гора захожда,
зад гора, зад мишовина.
Овчар горака мръкнало,
сиво си стадо прибира
и го в кошара запира.
Кални цървули изува,
нови ботуши обува
и на седянка отива.
Право при Радка той сяда:
- Хай да ми, Радке, пристанеш
за мене булка да останеш!
Радка Никола думаше:
- Снощи съм дума дочула,
че майка ти ме не щяла.

 

Крамолин, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020