* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

- Чула съм, любе, разбрала,
че майка ти ме не щяла.
Ние лесно ще се разделим,
но мъчно ще се забравим.
Кога Дунава пресъхне,
орачи да го разорат,
с лози да го посадят,
лозето грозде да роди,
гроздето вино да стане,
да пием, да се напием,
тогава ще се забравим.

 

Гостилица, Дряновско (Димкова 1982, с. 104 - "Кога ще се забравят").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020