* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

- Чула съм либе, разбрала,
че майка ти ме не щяла,
че кат' съм била мънинка,
много съм болна лежала; (2)
много съм билки попила;
на пъстра змия костите,
на дива круша листата.
Аз ще се, либе, обеся
на ваште порти високи;
да знае мало и голямо,
че с любов шега не бива,
че кат' се любят младите,
да се не месят старите!

 

Черни Осъм, Троянско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020