* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

- Чула съм, либе, разбрала,
че майка ти ме не щяла,
баща ти дума не дава.
Теб ще те, любе, задомят
и мене ще забравиш.
- Аз ще те, любе, забравя,
когато Дунав пресъхне,
суха пустиня да стане.
Орачи да го изорат,
лозари да го посадят,
лозето грозде да роди,
гроздето вино да пусне,
да пия, любе,
тогава ще те забравя!

 

Борован, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020