* * *

Искал я три пъти, не му я давали

Душа му място да няма
кой люби любе неверно, (2)
както и ази Стефанка.
Люби ме Стефанка, лъга ме.
Първа година й пратих
женихли, жълта бъклица.
Баща й каза: - Малка е,
малка е още Стефанка.
Втора година отидох,
майка й каза: - Дар няма,
дар няма още Стефанка.
Трета година отидох,
сама Стефанка отказа,
мене ме така остави
измамен, още излъган.

 

Велино, Шуменско; седенкарска (СИБ 2/1973, № 802 - "Останал измамен").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020