* * *

Хайдушки грях

Сгадали да се, сгадали,
Никола Папанчовчето,
Зълчо Ефенжийчето
и Магриекь от Мегалово
млади хайдукькье да тръгнат.
Сгадали и са тръгнали,
вяра и клетва сторили
когото срещнат, ли стигнат
сабите да си накървавят.
Вървяли, що повървяли
до Пенгюво са отишли,
до Пенгюво и Махалата.
Там са на пътят срещнали
Вълчова стара калмана.
Вълчо дружинум думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
ела се от пъкь махните!
Като се от пъкь махнаха,
Вълчо подире остана,
при калмана си отиде,
на калмана си думаше:
- Калмано, съща калмано,
с ръки си ме кръстила,
с ръки ще ме венчаеш!
Ела се от пъкь отмахни,
лошави хора ще минат,
лошави хора хайдукькье -
да не те нещо затрият!

 

Заберново, Малкотърновско; инф. преселен. от Паспалово - Турция; на собакь (СбНУ 57/1983, № 325 - "Сабите да си накървавим"); осъвременена. Според записвача: "Никола Папанчовчето - Никола Папанчев, странджански хайдутин, действувал през XІX в.; Вълчо Ефендийчето - Вълчо Ефендиев, странджански хайдутин, действувал през XІX в.; Пенгюво - карстов извор ка около 5-6 км южно от Малко Търново, хайдушко свърталище през време на османското иго; Махалата - колиби на около 4 км южно от Малко Търново, които са се слели с града преди 2 века." (съст., Т.М.).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021