* * *
Тръгнала мама със сина,
със сина на манастира.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
наели поле широко,
манастира са провидял,
кандилата угаснели,
портите са затворили.
Мама Стояне думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
казувай, сине, грехове!
Стоян на мама думаше:
- Мамо ле, мамо милинка,
кой грях по-напреж да кажа?
Га бехме млади, та луди,
га по хайдутлук ходехме,
вярна се клетва кълнахме
кого най-напреж срещнеме
кръвта му комка жа вземем,
тяло му навор жа ядем.
Най-напреж, мамо, срещнахме
кака и батя двамата
и тяхно мъжко детенце.
Чудя се, мамо, мая се
какво да правя, да сторим.
Че им детенце отвзехме,
от ръки го в ръки хвърляхме,
в мойте го ръки хвърлиха
и аз го на нож набичих.
Със кръвта му се комкахме,
леша му навор вземахме.
Мама Стояне думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет си години лежало
и още девет да лежиш!
И се надире върнали.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021