* * *
- Синко Стояне, Стояне,
станаха девет години,
като ми лежиш, умираш,
девет ми черги изгнои -
дали не бъдеш греховен?
Стоян майци си думаше:
- Грех ли е, мамо, не е ли,
кога с хайдуци тръгнахме,
вървехме, що повървехме,
настахме гора зелена,
и вов гората кошара,
кошара пълна с агънца.
Дружина миром минаха,
а азе миром не минах,
ами кошара запалих;
кошара гори и тлее,
агънца горят и блеят,
майки им тичат и реват,
овчаре тичат и викат!
То се е Богу смилило,
от Бога роса капеше,
та си кошара гасеше!
И майка му го проклела:
- Девет години си лежал,
още толкова да лежиш!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021