* * *
Майка Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
стана ми девет години
как болен лежиш.
Девет постелки изгниха
и девет нови губери.
Мама те не е питала
да не бъдеш греховен.
Стоян на мама думаше:
- Или грях, мамо, или не.
Когато през турско размирство
аз бях младо хайдутче,
на хайдутите войвода.
Вървяхме из поле широко,
настигнахме гора зелена,
сред гора - нови кошари
с малки агънца.
Дружина мирно мина,
аз си мирно не минах,
па си кошари запалих,
кошари с малки агънца.
Като кошари горяха,
агънца вътре блееха,
в небе се ехо вдигаше,
дом се земя тресеше,
или грях, мамо, или не.
Мама Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
ако си това извършил
девет си години лежал
и още девет да лежиш,
мама ще те погледа.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021