* * *
Търнала майка, търнала
нах манастирен да иде
с нехинек сина Тодора.
Вървели, колку вървели,
кървава роса зароси,
дребно камъне залетя.
Ага са тамо отишли
манастирен се залюлял,
кандилине изгаснаха,
манастирен се заключил.
Майка сину си ромоне:
- Казувай, сино, казувай,
какво си другош правило
на твои луди години?
Тодор майци одромоня:
- С хайдути съм, майчо, походил,
девет съм моми извидил,
девет съм майки разплакал!
Майка Тодору думаше:
- Да даде Господ, Тодоре,
да даде Господ, сино льо,
девет години да лежиш,
девет постелки да сдереш,
да станеш, сино, да станеш,
през пръстен да се провираш
и с игла да се подпираш!...
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021