* * *
Разболял ми се е млад Горан,
че лежа Горан и боля
цели ми девет години.
Горановата майчица
тя на Горанча думаше:
- Горанчо, синко Горанчо,
девет години как лежиш,
девет постели изгниха
и девет бели възглавници.
От какво лежиш и болейш?
Горан на майка думаше:
- Като ме питаш, да кажа,
да кажа, да не те излъжа.
Когато беше черкезко,
ний се мамо, събрахме
се върли, млади хайдути
и си клетва дадохме.
Когото дето срещнеме
главата да му отрежеме.
Като ни хора зачуха,
живи са мамо, заравяха.
И мойта сестра Калинка,
и тя се жива зарови
със нейни двечки близнаци.
И ний в гробища отидохме,
и там я майко, намерихме.
Тя ми се дълго молеше
живота да й харижа.
Аз не й живота харизах
най й главата отрязах.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021