* * *

Хайдушки грях

Стояну майка думаше:
- Стояне, синко Стояне,
мама не те е питала -
станало й девет години,
откакто лежиш, не ставаш.
(...)
Пак ходих малко и много,
тъкминко до три години;
тогиз ми на ума дойде
да ида да ги отвържа.
Тий се, мамо, стопили
и две лози изникнали
и са през бука смеждили,
и хубаво грозде родили.
Булката, мамо, резекия,
зетя, мамо, кара-геврек.
Посегнах да си откъсна -
десна ми ръка изсъхна;
със лева ръка посегнах -
и лева ръка изсъхна.
Тогиз ми лоза продума:
- Стояне, холан, Стояне,
девет години да лежиш!
Стояну майка продума:
- Като е такваз работа,
още девет годин да лежиш,
като мушица да бръмчиш!

 

Шумен (СбНУ 35/1923, в бележка под линия към № 132 - "Изповед на грешен хайдутин - 2"). Съставителят М. Арнаудов отбелязва, че песента му е изпратена от Ж. Бакалов, но вероятно защото не му се е струвала издържана, не я прибавя към раздела на песните от Шумен в СбНУ 35 (№№ 381-492), а предлага само два пасажа от нея към № 132. Тук я обособяваме като отделен вариант, който разкрива състоянието на песенната традиция в Шумен. (бел. съст., Т.М.).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021