* * *
Снощи замръкнах, еврум бяла Димчице, на гръцки гробища.
Маях се, чудих се - де да си конче завържа.
Че го завързах край нова гроба,
край нова гроба, на нова кръста.
Във гроба лежи мома годеница,
на главата й сребърен качул,
на чело й сребърни висулки,
на шия й наниз гердан,
на пръста й сто драм кован пръстен,
на ръце й половин ока вити врахели,
на кръста й вит кован опас.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021