* * *
Тодорка Петре думаше:
- Петре ле, пръвна пръвнино,
хайде на мама да идем,
мама Иванчо не знае,
станало до три години,
на мама не съм ходила.
Петър Тодорки думаше:
- Сега е гора зелена,
и е пълна с хайдути,
ще ни, Тодорке, уловят,
уловят, ще ни убият.
Пак го Тодорка покани:
- Да идем, Петре, да идем,
мама Иванча не знае.
Петър Тодорка послуша,
нови си кола обърна,
черни си биволи упрегна,
Иванча в кола турили.
Вървели, какво вървели,
минали поле широко,
влягъли в гора зелена.
Петър Тодорки думаше:
- Тодорке, пръвна пръвнино,
викни, Тодорке, та запей,
от едно гърло два гласа,
от един език две думи!
Тодорка Петре думаше:
- Не бива, Петре, не става -
гората пълна с хайдути,
че ще ме, Петре, зачуят,
моето любе хайдутин,
на хайдутите главата,
то ще ни, Петре, улови...
Че пак й Петър подрека:
- Викни, Тодорке, та запей!
Че го Тодорка послушала,
че викна, та е запяла.
Хайдутина ги зачува,
зачува и ги познава,
че им колата тий спряха,
Петреви ръце свързаха...
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021