* * *
Пил Бойдан вино червено
със седемдесет момчета.
Като ядяха, пиеха,
верен кавул кавуляха:
- Като станеме, тръгнеме
когото на път срещнеме,
жив няма да го оставиме.
Като станали, тръгнали
през тази гора зелена
на пътя, холан, срещнали
Бойдановата сестрица
с мъжко дете на ръце
у Бойдан на гости отива.
Чуди се Бойдан, мае се -
да си сестрата кайдиса -
друга сестра няма;
ами си детето кайдиса,
че го на ръжен постави
и наляво ръжен въртеше,
а па сестра си накара
надесно песня да пее.
Викнала, та е запяла:
- Нани ми, мене Богданчо,
вуйчо ти, гиди Бойдана
на Великден та кръстиха,
на вуйчово име хубаво,
на Гергьовден та обляка,
на Петровден та кайдиса
като Гергъовско агънце,
като Петровско пиленце.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021