* * *

Хайдушки грях

Запяло ми е пиле славейче,
запяло ми е в Будина града,
който го зачул, болен е легнал,
и ми е лежал малко, ни много,
малко, ни много, тъкмо три годин.
Зачул ми го е сиромах Стоян,
и лежал Стоян, и болял Стоян,
и болял Стоян тъкмо три годин.
Мама Стояну тихом говори:
- Синко Стояне, мамино чедо,
кажи ми, синко, за какво лежиш -
нито умираш, нито оздравяш?
Стоян си мами тихом говори:
- Олеле, мамо, ти стара майко,
помниш ли, мамо, знаеш ли, майко,
когато беше бозгун година,
кога отидох пусти хайдутин,
когато ходих девет години,
по тая стръмна Стара планина?
Там си намерих до два ми гроба,
нови копани, недокопани -
и им гореше ново кандилце,
ново кандилце, в нова кутийка,
а вов кутийка цвете босилек.
Азе се викнах, викнах-провикнах:
- Ой-ей ви вазе, верна дружино!
Кой ще се найме да разкопае,
да разкопае два нови гроба,
та да видиме кой е закопан -
дали е баща, или е майка,
или е братец, или сестрица;
дали е мъжко или е женско -
той да ми вземе чифте пищове.
Не ми се нае верна дружина,
уплашиха се левен другаре,
позеленяха върли юнаци,
потрепераха железни ръце!
Тогаз се наех азе самичек,
та си разкопах два нови гроба.
В тех ми не беше баща и майка,
мъж и женица, брат и сестрица,
ами ми беха булка с калинка...
Булката, мамо, с хубост гореше -
като пролетен през Марта месец;
а пък момата, не се приказва -
момата беше пролетно слънце!...
Не се отърпех и целунах я,
и целунах я по бели бузи -
пукнаха ми се алени джуки,
и потекоха червени кръви.
Тогаз попея пиле славейче,
като си пее, а то си дума:
- Да бъдеш проклет, Стоян войводо,
че си направи тежки грехове!
Че не знаеш ли, Стоян войводо,
кого изкопа, кого целуна?
Момичето е твойта сестрица,
твойта сестрица - бела Калина,
а невястата - твойта снашица,
твойта снашица тънка Иглика!
Мама Стояну тихо говори:
- Синко Стояне, мамино чедо,
да лежиш още девет години,
да лежиш, синко, да не оздравяш!...

 

Копривщица, Пирдопско (в-к Знание, год. І, 1875, бр. 7, с. 109, № 1; =Каравелов 1/1886, № 33). Песента представя преправка на по-ранния запис на В. Берон от Велико Търново, изпратен към Л. Каравелов в Москва през 60-те години на ХІХ в. за подготвяния от него песенен сборник; за жалост, този сборник остава непубликуван до 1905 г., когато е издаден от П. Лавров (Каравелов-Лавров 1905, № 33; вж. при Велико Търново). Очевидно към 1875 г., когато започва издаването на в-к Знание, Каравелов си е позволил да я препубликува с някои стилистични преправки. С това обаче злощастната съдба на тоя запис на В. Берон не приключва - преправената от Каравелов песен във в-к Знание става основа за следваща (при това сериозна) преправка - тоя път от страна на Пенчо Славейков (Славейков-КП 1941, № 231; =Славейков-КП 1995, № 235 - "Легнал е Божил от три години"); доколкото за неин първоизточник той отпраща към в-к Знание, ние локализираме записа от Копривщица и я публикуваме отделно - като трета версия на един и същ първоначален запис - вж. тук при Копривщица2. (бел. съст., Т.М.).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021