* * *
Разболел се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
та лежал Стоян и болял
цели ми девет години.
Майка му ще го попита:
- Сино ле, бре Стояне,
казувай, сино, грехове,
душата да ти излезе
или пък да оздравееш!
Тя го, майка му, обрече
златен, сребърен полюлей,
ламбада според боя му,
да иде да ги запали
в черквата "Света Троица".
Той не отиде млад Стоян
в черквата "Света Троица",
йем ми отиде млад Стоян
в среде ми гора зелена,
та че ги Стоян запали
на две ми гладки бучики
на хайдушкото сборище,
та че се Стоян извика:
- Дружина, събирайте се,
войводата ви оздравя,
войводата ви млад Стоян!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021