* * *
Лежал ми Стоян, болял ми,
цели ми девет години.
Мама Стояни думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало е девет години,
как лежиш, синко, как болееш,
не съм те, синко, питала,
да не си нещо греховен,
пред Бога и пред народа.
Стоян майка си продума:
- Майко ле, стара майчице,
Като ме питаш, ще кажа.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата - кишата,
подир кишата - гладното.
Тогаз се, майко, събрахме,
около седемдесет юнака,
верна си клетва дадохме,
де кого срещнем най-напред,
главата ще му отрежем,
с кръвта му ще се причестим,
трупът му нафор ще вземем,
ази им бях войвода.
Вървяхме малко, ни много,
минахме гора зелена,
наслахме поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво - бистър кладенец.
Седнахме да си починем,
по малко хлебец да хапнем,
студена вода да сръбнем.
Хапнахме, не повторихме,
сръбнахме, не погълнахме,
кога се надолу обърнах,
сестрата Радка и Кольо,
те си на гости идеха,
на Велики четвъртък.
Чудя се, майко, мая се,
какво да сторя, направя,
ако си Коля заколя,
Радка вдовица остава,
ако си Радка заколя,
Кольо млад вдовец ще остане.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021