* * *
Стояне, море Стояне!
Видиш ли гора висока?
Силен се огън светеше,
мъжко се дете печеше,
тамо са си хайдуците,
та мъжко дете печеха.
Накарали баща му,
баща му дърва да бере -
хем да бере, хем да пое;
накарали са макя му,
макя му ръжен да върти -
хем да върти, хем да пое;
накарали са сестри му
да играят и да поят.
Детенце от ръжен дума:
- Татко ле, мило татенце,
полечка бери дървата
и кротко вали огъня -
изгореха ми очите,
веке не мога да гледам!
На макя вели-говори:
- Мале ле, мила майчице,
полека връти ръжено -
разклапаха се костите!
На сестри вели-говори:
- Сестри ле, мили сестрички,
по-кротко играйте хорото,
полека пойте песните,
много ми в глава припадна,
веке не мога да слушам!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021