* * *
Поболе се Никола татарче,
та е лежал девет години,
меса му се вече разраниха,
из уши му мухи прелитат,
из коса му трева поникнала.
Проговаря нему стара майка:
- Синко Никола, Никола,
греховен ли си, не си ли,
не умираш, нито пък оздравяваш?
Проговаря Никола татарче:
- Леле, мале, леле, стара мале,
кога беше първото размирие,
сдружихме се с черни татари
и тръгнахме за стара София.
Па походихме през поле широко,
навлязохме в гора зелена,
там намерихме млади овчарчета,
овчарчета, млади козарчета.
Събрахме се седемдесет деца,
вкарахме ги в овчарска кошара,
запалихме овчарска кошара.
Как горяха, мамо, как пищяха,
дори на небе се чуха.
От ядове гора се свиваше,
от жалби й шумки опадаха.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021