* * *
- Стояне, сине Стояне,
девет години как лежиш,
майка те не е питала
от какво, синко, ми лежиш;
сега ще да те попитам,
правичко, синко, да кажеш!
Стоян на майка думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
другош, ага бе хайдушко,
хайдушко и харамлийско,
и я бех, майчо, хайдутче,
та си каулян правехме -
когоно стигнем и срьощнем,
да колим и пребиваме.
Вървяхме, колко вървяхме,
най-напреж, майчо, срьощнахме
мояна сестра Тодорка
със малко моско детенце.
Никой, майчо, не кайдисва
да си ми сестра заколи.
Я си се чудом зачудих -
ако си сестра заколя,
без сестра ще да остана;
ако си дете заколя,
друо ще сестра да роди.
Та че си, майчо, заколих
малоно моско детенце.
Тодорка викна, заплака:
- Братче ле, мили братче ле,
дано ти Господ теб даде -
девет години да лежиш,
девет постелки да скоцах
и пак да не ми умираш!
Тогав го майка прокълна:
- Стояне, сине Стояне,
ага си това правило -
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021