* * *
Лежал е Стоян, лежал е
тъкмо до три години
майка не го е питала
от какво му е болестта
Стоян на майка думаше:
- Мале мила, мале ле
кога бях млад хайдутин
хайдутин млада войвода
вървееме що вървееме
минахме поле широко
срещнахме млади годени
годени, а не водени
венчани, а не забрадени.
Ние ги мамо вързахме
за една бука дебела
с очи да се гледат
с ръце да се не пипат
после им руси глави вземахме.
Тогай го е майка проклела:
- Колко си, синко, лежал
дваж повече да лежиш.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021