* * *

Змей и замръкнала на нивата мома жътварка

Замръкнала й Яна,
Яно, моме Яно,
на голяма нива.
Змей покрая ходи
и си Яна варди.
Яна му се моли:
- Пусни мене, Змейо,
до дома да ида,
мама да си видя
и мойте девет брата.
Мойте девет брата
все орала праят,
праят, пък не орат,
мене жива жалят.
Мойта стара майка
черни кърпи носи,
мене жива жали.
В село ще си ида
и пак ще се върна,
при тебе ще дойда!
Змей на Яна дума:
- Лъжи, Яно, лъжи,
когото си искаш,
само мене, Яно,
не мож да излъжеш.
Ще те заведа, Яно,
при мойта майка!

 

Памукчии, Старозагорско; жътварска - по мръкнало (СбНУ 60-1/1993, № 108 - "Замръкнала мома жътварка и змей - 2").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016