* * *

Змей и замръкнала на нивата мома жътварка

Отишла е мома
във гора зелена,
зелено да бере,
китка да си вие.
Змей по края ходи,
улови момата
за десната ръка,
за витата гривна.
Мома му се моли:
- Пусни мене, змейно,
дома да си ида,
мама да си видя!
Мойта стара майка,
стана девет годин,
черни кърпи носи,
мен жива жалее,
кърпи са додират,
тя ги не остава.
Мойте мили братя,
стана девет годин,
все кавали правят,
ала с тях не свирят,
мен жива жалеят.

 

Ястребово, Старозагорско; на сватбено хоро на засевки, в петък вечер (СбНУ 60-1/1993, № 109 - "Мома в гората и змей"); трансформирана.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016