* * *

Змеица лехуса - морава звезда кървава

Рада ми змей любила,
змей люби и змей вземала,
и малко змейче добила.
Че си змейчето окъпа,
пъстри му пелни опрала,
пъстри ми, мамо, ленени,
ленени и копринени,
излязла вода да хвърли.
Бързо се назад завърна
и на майка си думаше:
- Излез, ма, мамо, навънка,
да видиш чудо голямо -
ясна ми звезда изгряла,
ясна ми звезда морава,
морава, дур до кървава.
Дорде си дума издума,
змейо ги грабна с детето
и ги в облаци издигна,
и ги на сефер заведе.

 

Маточина, Свиленградско; инф. род. в Стефан Караджово, Елховско; седенкарска - през лятото (СбНУ 62/2009, № 996 - "Змей вдига жена си Рада и детето си").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016