* * *

Змеица лехуса - морава звезда кървава

Изгряла е звезда алена,
алена звезда, морава;
не била звезда алена,
най била Радка змейнова.
Малко е змейче добила,
три дни навънка не изляла.
Кога навънка излезе, -
руса й коса във уста,
с златен се ръжен подпира,
златно корито изнася,
бели пеленки да пере.
Опрала и ги простряла.
Кога надолу погледна,
отдолу идат три коля,
три коля, пълни със сено.
Радка на змейно думаше:
- Змейно льо, змейно огрейно,
като си толкоз огреян,
мож' ли запали туй сено,
запали, да го изгориш?
Змейно на Радка думаше:
- Ако сеното запаля,
то има билки всякакви,
всякакви билки, разделни,
ний двама ще се разделим,
ний двама, Радке, със тебе,
дете си, Радке, ще оставим,
без майка, Радке, без баща!

 

Черково, Карнобатско; седенкарска (СбНУ 59/1994, № 298 - "Изгряла е звезда алена - 2").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016