* * *

Заради мома изоставил стадото си - кучетата го забравили

Стойне, Стойне, бяла Стойне!
Залибила е бяла Стойна,
бяла Стойна вакъл овчар.
Доде го е тя любила,
той при овце не отишъл...
Кога ойде при овчари,
на овчари хляб да носи,
овчари го наругали,
стадото се разпръснало.
Па извадил меден кавал,
та си откри сиво стадо.

 

Ветрен, Пазарджишко (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019