* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Бельо Еленки думаше:
- Мари Елено, Еленке,
Маркова бяла кадънке,
ела ми млада пристани,
пристани, Еленке, уйдисай,
доде си млада, глупава,
дур не ти й ума достигнал!
Еленка Бельо думаше:
- Бельо льо, баш хайдутино,
мене ми Марко заръча
хубав' да гледам детето,
детето, мъжката рожба,
мъжката рожба Иванчо,
Иванчо, златно перченце!
Ако н' й гледам хубаво,
като се Марко завърне,
ще ми главата отреже
като гергьовско агънце,
като петровско пиленце!
Бельо Еленки думаше:
- Мари Елено, Еленке,
ти си детенце окъпи,
че й залюлей, полюлей,
че ела - двама ще бягаме!
Еленка дете окъпа,
че й залюля, полюля:
- Ненни ми, ненни, Иванчо,
туй ще ти, мама, къпането,
туй ще ти й, мама, люлянето,
туй ще ти й надгледването!
Че ми Еленка отиде,
отиде и тя със Беля,
със Беля, баш хайдутина.
Доде Еленка замине,
дева и Марко де дойде.
Марко мами си думаше:
- Мър, къде й, мамо, Еленка?
Маркова майка думаше:
- Марко льо, синко Марко льо,
че ми Еленка пристана
на Беля, баш хайдутина,
че тий енне заминаха...

 

Шумен (СбНУ 35/1923, № 396 - "Невярна Марковица"). Според записвача (Жечо Бакалов) майка му "знаела преди това да пее това в стихове, но сега само съдържанието е запомнила" и дава продължението като преразказ: "Марко отива да гони Беля и жена си, и вече доближил да ги стигне, но Бельо успял на мръкнало да влезе в Цариград и, според наредбата, вратата се затворила, - както това ставало всяка вечер. Марко остава да пренощува отвън Цариград. На сутринта влязъл в града, но не можал да намери къде седи Бельо. Дълго време Марко ходил да търси Беля и жена си, за да си отмъсти, и най-подир намерва белювите къщи. Преструва се на просяк, и през нощта убива Беля. Хванал жена си и на сутринта излязъл с нея от Цариград. Завежда я у тях, и пред детето си (Иванчо златоперченце), което вече било станало момък за женене, я погубил.".

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016