* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка по двор ходеше,
Гроздано, бяла кадъно,
и Марка люто кълнеше:
- Бог да те, Марко, убие,
веке ми се е додяло
кървави ризи да пера,
юнашки глави да крия,
остри сабета да мия.
Да има нейде някого,
та ща да му се пристана.
Още си това хортува,
Бельо из пътя замина,
той на Грозданка продума:
- Хайде, Грозданке, след мене,
след мене като след брата!
И Грозданка му пристана.

 

Гарваново, Хасковско, инф. е род. 1917 г. в с. Горски извор, Хасковско; сватбена - хороводна на "меденицата" (СбНУ 61/2001, № 220 - "Грозданка кълне мъжа си хайдутин и пристава на друг").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016