* * *

Време за крадене на коне и моми

Море, Маруше, Маруше,
де, мори Маро,
де ги, бела ле Маро,
ясна месечино,
темна облачино,
що си огреяла
деня на пладнина,
вечер на полунощ?
Що е време, Маро,
коня за крадене,
овни за печене,
моми за грабене!
И дойдоха, Маро,
клети арнауте,
грабна Маруша
вов среди селото,
вов среди хорото,
и я закараха
по дълги друмове,
та я откараха
в арнаутска земя.
Качиха Маруша
на широки чардак,
на високи хамбар,
и дойдоха, Маро,
арнаутски жени,
та на Мара велят:
- Маруше, Маруше,
ти кье станеш, Маро,
арнаутска жена!

 

Първомай, Петричко; хороводна (СбНУ 60-2/1994, № 1193 - "Маруша грабната от арнаути - 1").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020