* * *

Време за крадене на коне и моми

Що е време, що е кова,
що е ясна месечина,
що е коне за крадейне,
мали моми за грабене!
Още речта не изрече,
я грабие мома Гера,
я однесое надалеко,
през три гори, през четири,
дванайсет манастири.
Ми заклае рудо агне,
запалие силен огън,
го турие да се печет.
Мома Гера им говори:
- Харамии, бракя мои,
я си поста златни пости,
златни пости Великови.
Тук дайте ми фрушко ноже
да заколя гюл ябълко! -
С' излъгае харамии,
й дадое фрушко ноже;
не си закла гюл - ябълко,
тук убоде бело гърло.

 

Папрадища, Велешко - Македония (Църнушанов 1956, № 348; =Църнушанов 1989, № 537).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020