* * *

Време за крадене на коне и моми

- Мъри Марушо, Марушо,
ясна месечино!
Мъри, що е било харно
коня за крадене,
моми за грабене!
Мъри, грабнаха Маруша
от среде хорото,
от среде момите,
те я заведоха
на харапска земя,
харапки я гледат
и се чудом чудят,
на Маруша велят:
- Марушо, Марушо,
ясна ли месечино,
мъри, що я тава хубост!
От бога ли падна,
от земя ли никна?
Маруша им вели:
- Харапки, харапки,
църни, ли, фармасонки,
ни от бога паднах,
ни от земя никнах;
мен ме майка роди
На поле широко,
на нива голема;
светило им беше
ясна месечина;
постеля им беше
росна детелина.

 

Метох, Серско - Гърция (Църнушанов 1989, № 771).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020