* * *

Време за крадене на коне и моми

Що ми изгреяло,
де мори Маро,
де-гиди бела, ле, Маро,
ясна месечина,
дене на пладнина,
вечер на полунощ, -
моми за грабене,
коне за крадене.
Тамън рече Мара,
рече, не отрече,
Маруша грабиха
от среди хорото,
от среди песната,
от среди речата,
та я откараха
в арнаутска земя.
Като га видела
стара арнаутка,
та на Мара вели,
вели, хем говори:
- Ти не си грабена,
сама си ми дошла.

 

Джигурово, Санданско; хороводна (НПЮзБ 2/1994, № 986).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020