* * *

Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия

Похвалила Янината мама,
назлън Янке мо, Гюл-гюл града:
- Нашата Яна нийде я няма,
не в арталъка, не в кърдълъка.
Отде я зачу момче латинче,
че си грабнало брадва в ръка,
че си отиде в елхова гора,
че си издяла елхови дъски,
че си направи шайка-гемийка.
Че си я люрна в Черното море,
че си излезе на Янкинто село.
Че се провикна момче латинче:
- Хайде вземайте сребърни хурки,
сребърни хурки, златни вретенца.
Всички дойдоха и си вземаха,
най-подир дойде самата Янка.
А че я хвана момче латинче,
че си я коса шайка гемийка
па си я люрна в Черното море.
От подир вика Янкината мама:
- Хубава, Яна, кога ще дойдеш?

 

Петров дол, Провадийско; коледна - на мома (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017