* * *

Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия

Дуни ми, льохни, бел ветер,
да карам бела гемия,
на Скемдел да е изкарам,
да си ми рукнам и викнам:
"Яламте, имам коприна,
кой ище бела, червена,
кой ище жълта, зелена!"
Ле врют са моми сипнаха,
ле една Сърма остана.
Ей де са и те подаде
със двене лелки лефтери,
адна хи друми метеше,
друга хи крилца държеше.
- Гемийче, вакло копиле,
отбери и мен коприна!
- Влези си, Сърмо, отбери!
Сърма си влезе в гемийка,
гемиджийче декна гемия.
Мома се жално молеше:
- Пусни ме, пусни, юначе,
че съм адничка на мама!
- Девойко мари хубава,
и я съм адин на майка!

 

мах. Исьовци, общ. Могилица, Смолянско (СбНУ 60-2/1994, № 707 - "Сърма девойка отвлечена с гемия").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017