* * *

В село турци кондисали

Село, село, пусто село!
Откака се е заселило,
турци не са минавали,
нито турци, нито гърци.
Тази вечер заминаха
де по двама, де по трима,
у Станкини деветмина,
деветмина - девет души.
Бяла Станка по двор ходи,
по двор ходи, коса мъкне,
коса мъкне, сълзи рони,
сълзи рони и проклина:
- Нашто село пусто да е,
пусто да е, опустяло,
кога няма кой да брани,
кой да брани малки моми,
малки моми от турците!

 

Вършило, Бургаско (СбНУ 57/1983, № 237 - "Няма кой да брани момите от турци"; =Бояджиева-ДДБЙ 1989, с. 194 - "Няма кой да брани момите"); финалът трансформиран.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020