* * *
Задала се тъмна мъгла, дос, бела Недо льо,
тъмна мъгла, тъмен облак.
Не било тъмна мъгла, дос, бела Недо льо,
тъмна мъгла, тъмен облак,
най ми било силна паша,
силна паша Силистренска.
Че кондиса татък долу,
татък долу у ливадята,
татък долу у ливадята,
ливадята, бостанята.
Че разпери чадърите,
че кондиса конаците,
че кондиса конаците,
че нареди юнаците
де са двама, де са трима,
у Недини деветима.
Неда плачи, не ги рачи,
бостанджийче Неди дума:
- Мари Недо, бяла Недо,
толкоз села изходихме,
като тебе не видяхме,
като тебе не видяхме,
хубавица, гиздавица,
пъстроока и черноока.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020