* * *

В село турци кондисали

Това село, Ново село,
отка се е заселило,
в него турци не влазиха;
първе снощи нов сугбаша,
той си влезе в Ново село
да си пише рой-кошери,
рой-кошери, бели гръсти.
Вред ходиха по селото,
ред ми дойде до Добрюви;
повикаха, потропаха:
- Излез, излез, Добрювице,
да ти пишем рой-кошери,
рой-кошери, бели гръсти!
Не излезе Добрювица,
но излезе Добрювата,
Добрювата малка мома -
на рокленце копринено,
на елече разпетлянко...
Ка я видя млад сугбаша,
дваж умира, триж оживва,
триж го с вода заливаха...
Сугбаша се жално моли:
- Леле-варе, Добрювице,
я изведи малка мома,
да я видя още веднъж,
ще ти простя рой-кошери,
рой-кошери, бели гръсти!
Това стана у Добрюви -
да се повни и приказва
дохаждане от турците...

 

Тетевен (СбНУ 31/1915, с. 180, № 5 - "Първо влизане на турчин в Ново село"); сугбаша - субаша; според записвача песента е пренесена от друго място.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020