* * *

В село турци кондисали

Вишо, Вишо църноока!
Море чула си, или не си
де са дошли арнаути,
голи, боси като псета,
гладни, жадни като хърта?
На всичките кондисаха,
кой двамина, кой троица,
а в Вишени девет души,
с лудо-младо десетина.
Как ги виде Виша мома,
постеля им рогозина
и им хвърли бел проскефал,
та им кладе хлеб да ядат.
Всички ядат, всички пиет,
лудо-младо нето яде,
нето яде, нето пие,
лю си ходи наз чардаци,
найде Виша, дека спие,
прегърна га, целива га
мегю нейни църни очи
на нейното бело лице.
Виша вели-говори:
- Варай, лудо, лудо-младо!
Кье ти кажа на пашата.
- Кажи, Вишо, на пашата,
ти си мени на душата.
- Кье ти кажа на кадия.
- Кажи, Вишо, на кадия,
ти си моя баш ракия.
- Кье ти кажа на войвода.
- Кажи, Вишо, на войвода,
ти си моя студна вода.

 

Просеник, Серско - Гърция; хороводна (Веркович 1860, № 37; =Верковиќ 1/1985, № 37; =Славейков-КП С., 1941, № 85 - "Днеска дошли арнаути", с намеси; Славейков-КП 1995, № 86, с намеси; =Осинин-Любовни 1936, с. 32, № 44, по Славейков).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020