* * *
Зададе се тъмна мъгла, море,
тъмна мъгла, страшен облак;
не е било тъмна мъгла,
най е било силна паша,
силна паша силистренска,
кундисала под селото,
наредила чадърите -
син до зелен, бял до червен.
Отворила тефтерите,
написала конаците,
нейде двама, нейде трима,
у Недкини девет мина.
Недка плаче, не ги рачи,
Иван Недки отговаря:
- Мълчи, Недке, недей плака,
аз ще шетам на турците,
ще отворя яхърите,
ще постеля одаите!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020