* * *
Село, пусто село,
откак си са заселило,
турци не са минали,
а сега са преминали.
Къде двама, къде трима,
у Радкини деветина.
Бяла Рада по двор ходи,
по двор ходи, кони шета,
кони шета, сълзи рони,
и на татко си говори:
- Леле, татко, мили татко,
що ми дума пашата.
- Мълчи, Радке, мълчи, чедо,
тебе искат да поробят,
мене искат да погубят.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020